FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| МАГАЗИН| ТОМБОЛА| инфоПанел
1 Ноември 2014 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
BFC | Bulgarian Fly Company Ltd.
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
Фото Форум - фотографията в Интернет
Пъстървово стопаство
СПОДЕЛЕНО

По ключови думиВид рибаВид риболовДруги

Монтажи за риболов с ваглер в затворен водоем
(07.04.2005 г.)
Милен НиновВъпросите Ви към автора
В зависимост от рибите, които ще ловим и конкретните условия на водоема, риболовната линия може да се построи по различен начин. Има някои основни моменти, които са в сила за повечето монтажи:
  • Ако дълбочината не надвишава дължината на въдицата, то ваглерът се фиксира неподвижен, като се поставят съчми около двете страни на плувката. Препоръчва се да се оставят 3-4 см разстояние между ваглера и тежестите.
  • По правило при фиксиран ваглер около 70-80% от тежестта необходима за балансиране на линията, се групира около плувката;
  • При правилно утежнена плувка, антената се подава над повърхността около 2-3 см.;
  • Най-често поводът с куката е с дължина около 30 см;
  • За свързване на повода с основното влакно обикновено се употребява микровирбел с цел елиминиране на усукването на влакното.
  • Ако дълбочината надвишава дължината на въдицата, се използва подвижен ваглер.
 
Монтаж на "пропадане"
При интензивно захранване и голяма активност на рибата, често се случва тя да се вдигне от дъното, където нормално се храни и да започне да поема храната преди да е паднала на дъното. В този случай най-удачно е да се построи линия, която да поднесе стръвта максимално плавно и примамливо, така както би "пропадала" естествената храна. Най-естествено би пропадала стръвта, ако няма никакво утежнение по линията, но така рибата ще трябва да плува доста време със стръвта и чак тогава плувката да регистрира кълването. Това налага минимално утежнение, разпределено равномерно по линията, а голямата част от тежестите (около 80%) - поставени около плувката. Най-удобната плувка за този метод е правият ваглер с тънка и дълга антена. Основното утежнение е около плувката, а в зависимост от дълбочината се поставят няколко дропера (обикновенно съчми №10). По правило дроперите се разпределят през около 60 см, като първият дропер се поставя на около 30 см от куката. Първият дропер може да се приближи към куката и по този начин ще отчита по-добре кълването на рибата, но и тя от своя страна усеща по-рано тежеста на съчмата и може да не поема стръвта. Дроперите показват до къде е стигнала стръвта при пропадането. След като всяка съчма достигне своята дълбочина и спре, антената на ваглера слиза с едно ниво надолу. Следващата съчма сваля още от антената под водата и така докато стръвта не пропадне до нужната дълбочина. Полезна идея е да се заметне веднъж без стръв и да се преброи колко време отнема на всяка съчма да потъне и така, ако плувката забави времето за достигане в нормално състояние, значи има кълване.
 
Монтаж "на дъно"
Този метод цели да подаде максимално бързо стръвта до дъното като елиминира дребните риби, които биха атакували куката докато потъва. Най-често обект на този монтаж е шаранът, платиката, каракудата и бабушката, които се хранят на дъното. Линията се построява като отново основната част от утежнението (около 70%) е около плувката, а останалото утежнение е групирано на около 50 см от дропера. Размерът на дропера се определя от големината на плувката, например дропер съчма № 13 е подходяща за много тънка и фина антена, а съчма № 8 или № 6 е за ваглери със стандартна /дебела/ антена. Дълбочината се регулира така, че дроперът да лежи на дъното. При този метод стръвта лежи неподвижно на дъното в захраненото място.
 
Монтаж за ветровито време
Силата на вятъра оказва влияние върху големината и избора на вида ваглер. Постоянният вятър може да отнесе плувката от хранителното петно. За тези случаи, най-подходящи са тумбестите ваглери с дължина около 30 – 40 сантиметра. При тези условия се налага и промяна на начина на утежняване. Златното правило при ваглерите за групиране на 70%-80% от тежестите около плувката трябва да се наруши. Основните тежести се групират на около 2/3 от дължината на линията под плувката и няколко дропера се разпределят с нарастващо разстояние между тях към куката. Този монтаж намалява влиянието на вятъра върху риболовната линия благодарение на по-дългата плувка, която държи влакното под повърхността до върха на въдицата, както и в следствие на групираните надолу по линията тежести.
 
Метод на "повдигане"
Този метод е подходящ за риболов на самото дъно, като се лови на по-близка дистанция . Както се разбира от самото име, кълването се регистрира като плувката най-често се повдига. Монтажът е следният: прав ваглер около 10-15 см дълъг със стандартна /дебела/ антена, който да може да носи тежест малко по-малка от SSG (1.6 грама). Поставя се тежестта SSG на около 10 см. от куката и дълбочината се регулира с около 30 см. по-дълбоко. След като се хвърли, плувката ще легне на повърхността, защото е настроена по-дълбоко. След като голямата тежест падне на дъното, въдицата се поставя на стойка, като върхът се потапя под-водата и леко се прибира влакното докато плувката не се изправи. Навива се докато плувката не се потопи почти цялата.
В зависимост от това как рибата поеме стръвта, плувката тръгва или настрани или се изправя и ляга на повърхността. Този метод е подходящ за пролетното раздвижване на рибите, но при ветровито време не е удобен за използване.
 
Монтаж с подвижна плувка
Когато дълбочината надхвърля дължината на въдицата, се налага да ползваме подвижен ваглер. В този случай плувката не се фиксира със съчми от двете страни, а се прави стоп възел. Най-ефективната направа на стоп възел е от корда (0.02мм по-тънка от основното влакно), като възела се прави както се връзва кукичка, но рамото на кукичката е основното влакно. За да сме сигурни, че стопера не се движи по линията, може да се направи втори възел. Обикновено подвижните ваглери са дълги и тумбести с утежнение. Най-често утежнениете ваглери имат шайби, които са са достатъчно тежки да изправят плувката и са нужни от 2 до 4 тежести с размер ААА, за да се балансира линията.
Има две особености при монтажа на утежнените подвижни ваглери.
Първо, тежестта в самият ваглер трябва да е по-голяма от групираните по линията тежести. Това осигурява доминираща тежест на плувката при замятане и предотвратява предвижването и назад по влакното по време на полет, което би довело до невъзможност за достигане на голяма дистанция и чести оплитания.
Втората особеност е правилното разпределение на тежестите по линията. Първо на около 2,5 метра над куката се поставя тежест № 4, която да спира подвижният ваглер. Тя спира плувката в удобна за замятане височина. Следва основното утежнение – 2 или 3 съчми ААА и 1 ВВ (в зависимост от ваглера), групирани по средата между куката и съчмата № 4 на около 1,20 метра от куката. Последно се монтира дропер съчма BB на около 40 см. от куката.
Милен Нинов
07.04.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2014