FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| МАГАЗИН| ТОМБОЛА| инфоПанел
29 Юли 2014 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
BFC | Bulgarian Fly Company Ltd.
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
Фото Форум - фотографията в Интернет
Пъстървово стопаство
СПОДЕЛЕНО

По ключови думиВид рибаВид риболовДруги

Лефер. Или hardcore риболова в пълната му прелест. (част втора)
(09.08.2005 г.)
Борис Тодоров
Консултант: Огнян Вичев
Въпросите Ви към автора
Какво ви трябва за спинингов риболов на лефер? Трябва ви на първо място хубава пръчка, да е по-стегната, дължина между 3-3.60 м. Оптималната е може би 3.30 м. Продължаваме със сериозна макара, размер 35-40 е идеална; качествено влакно с малка разтегливост: препоръчвам плетено; няколко здрави вирбела; колекция от блесни и воблери; много упоритост и страст. Най-доказалият се модел блесна за лефер е копието на Toby на Abu Garcia, известно у нас като Алба.
Най-малките - първи номер, са подходящи за чернокоп, а втори и трети номер за лефер. Ако не вярвате достатъчно на макарата си, не ви препоръчвам да слагате 3-ти номер Алба, макар това да е любимият ми размер за лефер. Блесната дава голямо съпротивление във водата, което съчетано с бързото въртене може да износи лагера на водещата ролка на бигела за броени излети. След като стана дума за бързото въртене, сега е момента да поясня. За лефер се върти много бързо, спинингистите от вътрешността на страната биха се шашнали при вида на морски колега въртящ за лефер. Повечето въртят със скоростта, която изобщо им позволяват физическите възможности. От моят опит обаче смятам, че това съвсем не е нужно. Подходящата скорост за стандартно ловене е около 5 възела, което прави около 2,5 метра в секунда. Ако макарата ви обира по 90 сантиметра влакно на един оборот на дръжката, това значи да правите приблизително 3 оборота в секунда. На някои места подходящата скорост за водене на примамката и за влачене за лефер я дават 7 възела. Реалността обаче показва, че леферът удря дори и при пропадането на примамката, когато сте я оставили да стигне до дъното. Също така много често предпочита блесните и воблерите, водени с умерена скорост пред бързите. Така че не бих могъл да направя обобщение за това каква е подходящата скорост за водене. Ако искате да сте сигурни, че вършите нещата правилно, то водете по-скоро бързо, отколкото бавно. Другото, на което трябва да обърна внимание е, че докато се води блесната, се правят чести енергични придърпвания с пръчката, като придърпването не трябва да е съпроводено със спиране на въртенето. Движението е малко сложно за начинаещите, но по принцип един излет е достатъчен, за да го овладеете. Друг характерен въпрос е дали трябва блесната да се оставя да падне на дъното преди да започенете въртенето. Както написах по горе, има голяма вероятност лефер да ви удари докато блесната потъва, така че от тази гледна точка е добре. Но има един друг момент в цялата работа, който много бързо може да ви откаже от това изчакване. При дълбочина от около 15-20 метра, клатушката потъва доста бавно и губите много време. Освен това след като започнете въртенето, особено ако сте качени на високо място, някой тетрапод примерно, то блесната се качва много бързо в повърхностния слой, където и обикновено са ударите. Не е изключено обаче леферът да е решил да не се вдига горе, така че винаги е добре да комбинирате- ако ловите горе, от време на време пускайте на дъното да видите как стоят там нещата. Ако пък имате удари на дъното, пробавйте все пак дали няма да ви удря и горе, където по принцип е по-удобно за ловене. Както и при сладководния спининг не бързайте да вдигате примамката, когато приближи брега; обирайте максимално близко, много често рибата удря в краката ви. А лефер, вдигащ се към блесната е незабравима гледка, която се запечатва завинаги в съзнанието ви. Атаката му е брутална и без капчица съмнение. Друго характерно нещо за лефера е, че много се откача, толкова много, че един от най-сменяните атрибути по блесните и воблерите са тройките, макар смяната в повечето случаи да не дава никакво отражение върху откачането. Защо се откачат леферите е много сложен въпрос, разговарял съм с много хора по проблема и в общи линии всички свиват рамене и го приемат като даденост. Леферът е със здрава уста, която трудно може да бъде разкъсана, така че най-вероятната причина за откачането е не доброто закачане. Въртите бързо, атаката е също така бърза и явно често се получава рибата да се закачи отвънка. Едното от решенията на проблема с откачането е да се ползва воблер. Там тройките са две и има шанс ако едната не е закачена както трябва, другата да свърши тази работа. Освен това с воблер е много по-интересно и забавно и имате повече възможност за свободна изява. Какъв да бъде воблера? Аз съм привърженик на тезата, че когато има лефер, той лапа всичко, което бяга от него; много колеги няма да се съгласят с мене и със сигурност са прави за себе си. Има обаче някои подробности, които е добре да се имат предвид, когато си купуваме воблер за лефер. Ще дам за пример морското изпълнение на Rapala Magnum.
Който и източник в интернет да зачетете по въпроса за лефера, то един от най-често споменаваните като успешни воблери за ловенето му е именно Rapala Magnum. Наистина това е един хубав воблер, който със сигурност хваща лефер с малката подробност, че трудно може да бъде заметнат на повече от 12-16 метра. Има сравнително голяма лопатка и докато лети се премята зверски и ви цопва едва ли не в краката, а за морето 16 метра са нищо. Така че ако нямате възможност да влезете да влачите с лодка, то по-добре не си давайте парите за Magnum. Ако ще влачите обаче, Magnum-а е един от първите воблери, които е добре да изберете. Друг популярен воблер за лефер е Crystal Minnow на Yo-Zuri.
Те се справят доста по-добре с летежа, но не чак толкова. Иначе имат прекрасна игра и лефера определено проявява интерес към тях. Продължаваме с Yo-Zuri и моделите от серията Mag.
За тези модели характерното е, че имат две сачми, едната от които е от магнитен материал; при водене "залепват" в предната част на воблера, а при кастинг се "отлепят" и отиват в опашката, в резултат на това се подобрява баланса на воблера във въздуха, не се върти и лети доста по-надалече. Същевременно с това воблерите от тази серия са и с прекрасна игра. Mag Darter например има така наречаната darting action, която се изразява в стрелването на воблера в различни посоки при рязко придърпване, с което имитира подгонена от хищник риба.
Бягащата на посоки риба е много силно изкушение. Друг интересен воблер, разбира се пак на Yo-Zuri e Crystal Vibe.
Vibe е съкращение на вибрация, воблерът е без лопатка, закача се за гърба, има силно изразена вибрация с голяма честота, потъва бързо и лети много далече. Но най-голямо впечатление в този воблер прави външният му вид: главата му е почти пълно копие на главата на чернокопа. И за да не бъда обвинен в пристрастност към Yo-Zuri, няма как да не спомена и воблерите на Duel със серията Aile. Надявам се повечето от вас разбраха шегата. Може и да съм пристрастен, но Duel и дъщерната им фирма Yo-Zuri, определено знаят какво правят и как да го правят. Разбира се, има и други марки воблери, отново японски, които струват твърде много и за това няма да ги споменавам. Воблерите е добре да бъдат в синьо, зеленикаво, бледо жълто, а също така черно или популярните red head. Може да е потъващ, може и да е плуващ. Популярни са също така и пукалките, които се движат на повърхността и при придърпване пръскат вода и издават пукащ (пльокащ) звук. Та като стана дума за пукалките се сетих, че за малко щях да пропусна един модел примамка, който от минлата година взе да добива популярност. Става дума за модела на Abu Garcia Tormentor Coast, продава се също така и като Terminator Coast.
На външен вид това е едно много сполучливо копие на сафрид. Примамката е по-скоро клатушка, отколкото воблер, макар да не е метална а от някакъв вид пластмаса. Смело мога да твърдя, че няма друга изкуствена примамка с този размер, която да може да бъде заметната на такава дистанция. При дължина 9 сантиметра, теглото й е 25 грама. Има изчистена форма и лети като куршум. Но най-странното е, че при съвсем обикновената си форма, без лопатки и закривявания, тази примамка има чудесна игра, като на класна клатушка. Когато си купих този модел и влязох да прочета в интернет за него, се оказа, че според западните капацитети той е най-подходящ за риболов на лаврак. Има съществена разлика, поне на теория, между риболова на лаврака и този на лефер. Разликата е в скоростта на водене - за лаврак примамките се водят по-бавно. И наистина: оказа се, че тази примамка при бързо водене се вдига на самата повърхност на водата. Но най-фрапиращото е как една потъваща примамка и то тежаща 25 грама, на десетия метър, след като сте започнали да въртите, вече се мятка по повърхността и то се мятка и прави вълнички така, че събира де що има гларуси в района. Ако не знаете, че вие я водите, бихте се заблудили, че това е подгонена рибка, скачаща по повърхността. Мисълта ми е, че при положение, че пукалката е популярен воблер за лефер, няма никаква причина Tormentor-a да не бъде атакуван. Все още обаче не съм хващал лефер с тази примамка, но пък миналата година нямаше много възможности за изява. Та това е в общи линии положението с изкуствените примамки, има още много много модели, които биха били подходящи, но нещата там опират до много сериозни инвестиции. Ако искате просто да се пробвате, или сте чули, че леферът се обажда някъде, то моят съвет е да заложите на прословутите Алба. Когато ловите лефер на изкуствени примамки, особено ако ползвате монофилно влакно, е добре да си проверявате от време на време влакното преди примамката. Леферът много често напада примамката отпред, а не отзад, тогава се случва влакното да му мине през зъбите, което обикновено го уврежда. Ако усетите някакво нащърбване, скъсайте един метър и вържете отново. Спининговият риболов на лефер е изключително динамичен, замятане, скоростно обиране, отново замятане, удари, откачания на риби, луд екшън. Трофейните лефери или така наречените гофани (което по всяка вероятност идва от гръцкото название на лефера - gofari) пък са невероятно борбени. Не съм имал щастието да закача такъв, но са ми разправяли как пасаж гофани минават и просто обират блесните на колегите, или как гофан е в състояние на десетки минути да стои на дълбочината, която си е избрал, колкото и да го опъвате. Но като че ли най-ценен прави лефера неговата рядкост. От година на година се надяваме в промеждутъка от един два месеца, август-октомври, да се завърти пасаж с лефери и да ни удостои с честта да се насладим на най-динамичния спинингов риболов, който може да бъде практикуван в България.
Борис Тодоров
Консултант: Огнян Вичев

09.08.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2014