FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
20 Август 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
СПОДЕЛЕНО

Вид рибаВид риболовДруги

Още за въртящата блесна (четвърта последна част)
(07.12.2005 г.)
Владимир АсеновКоментари по темата
Вместо да Ви занимавам с анализ на фирмените стратегии и със съществуващите различия в схващанията за спининга, Ви предлагам моя начин за правене на въртящи се блесни. Става дума за базов модел, който използвам за риболов на пъстърва и речен кефал и който можете да развиете към по-големите или по-малките номера.
Най-важно е да имате достатъчно резервни части от амортизирани блесни, защото много малко от необходимото се намира на пазара. Фактически в нашите риболовни магазини от това, което е нужно на спинингиста-самоделчик, се намират само тройките и мънистата, като последните са с друго предназначение. Така, че засега мераклиите се справят кой както може. Творческият подход /за съжаление предполага и досадни операции в случая/ помага да се преодолее зависимостта от продължаващия недстиг на аксесоаро по риболовните щандове. А уж повече от десет години имаме свободен пазар. Само че свободният пазар означава и свобода и в мисленето на господа търговците. Ако мислите, че просто си нямам друга работа и се заяждам с вече оформилата се гилдия, ето само няколко примера:
Че няма части за блесни е ясно. Защо не се продават отделно метални клеми за капсуловане на метални поводи? Никой не предлага специални лакове за поправка на пръти и водачи. Мога да задам още дузина досадни въпроси и всичките ще имат един и същи отговор, за който от другата страна на щанда се досещаме.
Извинявам се за отклонението. Най-важно е първо да се снабдите с тел за осите на блесните. Според мен много подходяща е тази с приложение в зъботехниката – неръждаема, жилава, но с по-добра памет от стоманената и ... скъпа. Необходимите дебелини са от 0,5 до 0,8 мм. За блесните от №00 до №1 подходящото сечение е 0,5 мм. За по-малките / ако решите да правите такива/ въпросният материал е непригоден. За микроблесните е целесъобразно да се използва само стоманена тел със сечение 0,3 мм и по възможност неръждаема.
Частите за най-използваната от мен блесна се виждат на снимка 3.
Всичките са месингови или бронзови и са от шестедесетте години, Само вербилцето е правено в сегашно време. Най-малките дробинки правя сам от пълнители за химикалка.
Процесът на сглобяване на блесната е следният /рис.10/:

1. Шлайфам ръбовете на лопатката и вербилцето с фина пила. Ако ще правя по-лек вариант блесна изпилвам вербилцето върху белгия, с цел да го олекотя. По принцип при огъването вербилцето трябва да получи полусферична форма, чиято най-широка част е по-ниско от напречното сечение. С помощта на необходимия диаметър бургия на ръка шлайфам острите ръбове на отворите на всички детайли до получаването на съвсем лек фрезенк. Изобщо в блесната не бива да има остри повърхности където и да било.
Накрая полирам всички части с много фина шкурка. Докато разполагах с руски прах за зъби, полирането ставаше лесно и бързо. В това отношение всеки ще намери удобния за него начин. Когато са полирани добре, бронзът и месингът запазват по-дълго блясъка си. По време на риболов потъмняват леко, но понеже повърхността е гладка, лесно възвръщат първоначалният си блясък с помощта на вълнена или друга подходяща материя.

2. Отрязвам парче тел с дължина 6 см. Всъщност необходимо е по-късо, но тогава по-трудно се манипулира с него. С помощта на клещи, чийто човки са с кръгло сечение, оформям ухото за тройката.

3. Избирам подходящия номер тройка – в случая тя е номер 10. Преди да я монтирам, я заточвам. Всеки си има свой начин за това. В домашни условия аз точа тройката, като обработвам участъка Х между контрата и върха, където са фабричните неравности /рис.11/.
Отвън и отстрани тройката сама се дозаточва по време на риболов с помощта на специален брус. След като приключа с точенето, обезопасявам върховете с парченца вулканизиран каучук. Може да се използва и друга мека или еластична материя, включително шлаух. Така спокойно работя по блесната и съхранявам остротата на върховете на тройките.

4. Монтирам тройката и нанизвам основната тежест. Изкривявам по-късия край на телта приблизително на 45-50 градуса спрямо по-дългия, след което го отрязвам така, че да се показва 1,5-2 мм над дробинката. Заоблям го с пиличка, докато спре да драска при опипване от всички страни. При отрязването с клещи се получават остри ръбове, които могат да наранят влакното при оплитане на блеснта в него, което води до неприятни изненади. После отклонявам стърчащия край на около 80 градуса, т.е. той поляга на дробинката. При това следя да не се показва повече от най-изпъкналата й част, защото ще оставя следи по вътрешната повърхност на лопатката, които постепенно довеждат до деформацията й. Ако е необходимо доизпилвам и отново заоблям.

5. Нанизвам малкото мънисто. То няма функцията да лагерова ротацията, за разлика от стоящите над него детайли, но спомага за симетричното им подреждане по оста. Затова отворът му не бива да е много по-голям от сечението на оста. Основната тежест стои винаги леко встрани от геометричното сечение на цялата конструкция, защото телът не минава през центъра на отвора й, а е изместен. Нанизвам средната тежест, шайбата и вербилцето с лопатката.

6. С клещите формувам водещото ухо на блесната, като преди да започна навиването на края върху оста, вкарвам в ухото единичен вирбел с подходящ размер, обикновено № 18. Правя не повече от 3 навивки, отрязвам остатъка и отново заглаждам с пила. След това с плоски клещи го притискам така, че да прилепне плътно около оста.

Разстоянието Х трябва да е по-голямо от височината на основната тежест с 2 мм, което ще позволява демонтаж на тройката. Ако това се наложи, изправям закривения край и изтеглям основната тежест нагоре заедно с останалите части. Извършвам смяната и връщам дробинката на мястото й. Подкривявам отново края под необходимия ъгъл и "оръжието" е готово.
Всички тези манипулации са възможни, защото телта е достатъчно жилава, но в същото време и пластична, поради което се огъва точно на мястото, в което е била вече огъната.
Кои са предимствата на тази въртушка? Преди всичко,лопатката й е с много добро съотношение между форма и маса. Сечението на месинговото фолио, от което е щампована е 0,5 мм. Ширината на лопатката е 11,5 мм, а дължината 19,55 мм. Ако мислите, че това е случайно, се лъжете. Лопатките, с които разполагам /за съжаление в ограничено количество/ са щамповани някъде през шейсетте години. Поради липса на материал със същото сечение и маса, по-късно и вероятно от друг матричар са сечени лопатки със сечение 0,7 мм. При щамповката се е получил по-груб релеф вследствие дебелината на материала, При абсолютно същата широчина и дължина, тези лопатки не се въртят така добре, като по-тънките. Навремето не ми беше известна тази подробност и наред с добрите Попски блесни, накупувах доста от тези с дебелите лопатки. Сега ги ползвам за резервни части, като първо изправям лопатките им, а след това ги шлайфам до сечение 0,5 мм. После отново ги щамповам с подръчни средства.
Нееднократно съм доказвал на много колеги, че тази блесна пълни коша. Анализирайки причините, стигнах до извода, че и в спининга, както и в риболова на плувка, милиграмите решават. Ето някои цифрови данни и изчисления, които могат да Ви са от полза:
По френската номерация тази въртушка е №0 – Мепс №0, тежи 2,5 гр. Моят вариант е по-лек, независимо че има и вирбел, който е фиксиран на оста.
При тежкият вариант разликата е в това че горната тежест е с маса 1,1 гр., а между нея и вербилцето слагам шайба с маса 0,1 гр. Цялата блесна става 3,6 гр., което е малко повече от Мепс №1, която тежи 3,5 гр. Моята блесна обаче пак е №0, защото лопатката и тройката й са съответстващи на този номер.
Ако използвате месингово фолио със сечение 0,5 мм, идеалното съотношение между дължината и ширината на лопатката трябва да е 1:1,7. Въпреки, че математиката е фундаментална наука, изпитвайте всичко на вода в естествени условия.

Направените от мен подобрения на "Попския Мепс":
- използвам неръждаема ос, която освен това позволява многократни замени на тройката или на други детайли;
- вербилцето е по-хидродинамично и по-здраво;
- всички детайли са шлайфани и полирани, поради което и тяхната хидродинамика е по-добра;
- стъкленото мънисто е заменено с метално;
- блесната като цяло е по-къса, защото вирбелът е без карабинер и всяка замяна е свързана с правенето на нов възел /блесната е за плашливи риби, а тънките влакна изискват по-честа подмяна на възлите/;
- допълнителната шайба подобрява ротацията;

Описаната блесна не отстъпва по нищо на великолепната Селта на Рублекс от същия клас, поне що се отнася до улова. Убедете се и Вие.
Владимир Асенов
07.12.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2015