FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| МАГАЗИН| ТОМБОЛА| инфоПанел
26 Октомври 2014 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
BFC | Bulgarian Fly Company Ltd.
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
Фото Форум - фотографията в Интернет
Пъстървово стопаство
СПОДЕЛЕНО

По ключови думиВид рибаВид риболовДруги

Видове фидери (хранилки), особености и приложение
(26.05.2006 г.)
Милен СакакушевВъпросите Ви към автора
Риболовът с фидер добива все по-голяма популярност у нас и се практикува от все повече риболовци. Такъв тип риболов може да се приложи почти във всеки тип водоем. Видовете риба, които са редовните посетители на живарника при риболов с фидер в затворените водоеми, са предимно платика и каракуда, също бабушка, костур, понякога и малки шаранчета. На водоемите с течение освен горепосочените, могат да се уловят и мъздруга, морунаж, скобар, евентуално и някоя бяла мряна.
Традиционното използване на остарели техники, съчетано с груби дънни монтажи определено вече не е най.удачното решение. На все повече места рибата е наплашена и взема трудно, а условията не позволяват ползването на монтаж на леко. Именно в една такава ситуация финият монтаж с фидер може да се окаже незаменим.

Основен компонент от линията при този риболов, естествено е хранилката/фидера. По принцип на пазара за риболовни принадлежности могат да се открият доста и различни видове фидери, като всеки от тях има свое предназначение.
Според материала, от който са направени, фидерите биват три вида – метални, пластмасови и комбинирани.
Според формата и функционалното си предназначение, хранилките могат да се сведат до 3 основни типа – отворени /така наречените open-end/, затворени /block-end/ и method-хранилки /използваеми предимно в шаранджийския риболов/.
Всеки от тези типове има различни вариации – с допълнително утежнение и без такова, обли и с променена основна форма, с допълнителен еластик и без такъв и т.н.

Ето накратко описано тяхното приложение:

Сред отворените фидери има най-голямо разнообразие – тук спадат хранилките тип "клетка", пластмасовите двустранно отворени цилиндри, както и едностранно отворените хранилки.

Хранилка тип клетка. Правят се метални /телени/ и пластмасови модели. Отворена е в двата си края, а също и с възможно най-големи големи дупки по цялата си дължина. Тя е "най-бързата" хранилка, в смисъл че доставя съдържанието си максимално бързо на дъното на водоема. Предимно подходяща за по-плитки води с цел да не се размива захранката при дългото потъване към дъното. С такъв тип хранилка се правят първоначалните няколко замятания /ако е нужно/, целящи да се оформи малко хранително петно на избраното място.
Не са удачни за ползване когато в сместа има добавени червеи поради това, че последната става доста по-рехава и е почти невъзможно хранилката да стигне до дъното пълна.

Подобна на горния модел е и хранилката тип отворен цилиндър. Може да се приеме за универсален модел. От нея захранката се отмива малко по-трудно, отколкото от клетката, което я прави подходяща както за по-дълбоки водоеми, така и за малко по-рехава смес.

Едностранно отворена хранилка. Дупките по дължината й са малко на брой и доста по-тесни от тези на горния модел. Може да се ползва освен за конвенционална захранка /дори и такава с консистенция на гъста каша/, също и за червеи. Удобна е за ползване в стоящи води, но определено е по-подходяща за реки. В повечето случаи формата им е обла, но някои производители правят "сплескани" варианти, които са удачни за големи реки със силно течение.

Затворена хранилка /block-end/. Удачни предимно за захранване с червеи или евентуално за бързоразтварящи се захранки. Смес, съставена от възможно най-фини компоненти, най-лесно би преминала през малкото отвори на хранилката, затова и е препоръчително да се ползва такава.

Method-хранилките се ползват предимно за риболов на шарани. Характерни са със своята специфична форма, сравнително големи размери и тегло. Биват доста разновидности, като най-често използвани са in-line-вариантите:
- Спирала. Най-простата по форма и традиционно най-използвана хранилка. Ползва се повсеместно, при всякакви условия, водоеми и видове риба. Въпреки честата употреба, има своите минуси – трудно задържа сместа, особено ако тя е от по-едри частици или пък когато се налага силово далечно замятане; вградената тежест на модела вдясно рядко е достатъчна, за да предотврати местенето на монтажа когато се лови на течение – като резултат трябва да се добавя отделна тежест към монтажа, което го прави доста груб и сложен.

- специализирани method-фидери:
Различните фирми, произвеждащи риболовни принадлежности, предлагат свои, понякога доста екстравагантни решения. Често използван и популярен на запад е моделът отляво. Формата и собствената му тежест дават по-голяма стабилност на монтажа.
Като цяло, този тип хранилки, и съответно монтажите, в които те се ползват, са недолюбвани от шаранджиите най-вече заради грубостта им в сравнение с другите шаранджийски монтажи, а и заради вероятността със сместа върху хранилката да бъдат привлечени плевелни видове като каракуди, кефали, бабушки и т.н. вместо търсения шаран. Според моето скромно мнение обаче, в определение ситуации са незаменими.

Съществува и един малко познат модел, така наречения Floating Method. Най-общо казано, представлява комбинация между сравнително голяма плувка и method-хранилка, предимно от спираловидния тип. Идеята, накратко, се състои в това: тежестта на фидера заедно със сместа върху него е по-голяма от носимостта на "плувката" и целия монтаж потъва на дъното. Когато спиралата се изпразни от съдържанието си – независимо дали заради кълване или след като престои известно време, плуващата част издига целия монтаж на повърхността. Не съм ползвал, нито съм виждал такъв модел в нашите магазини.

Всички тези типове хранилки могат да бъдат фабрично оборудвани с допълнителна тежест, която ги прави удобни за ползване когато се нуждаем от по-далечно замятане, или пък условията /течаща вода, променливо течение, голяма дълбочина/ налагат хранилката да бъде по-тежка, за да се задържи на избраното място и същевременно да "достави" захранката възможно най-бързо до дъното. Тежестта им варира от 10-12 грама за мини-моделите, до 60-80 грама за най-тежките, като има и отделни модели до 120 грама. Последните се ползват и в шаранджийския риболов – например при bolt rig монтаж се поставят вместо стандартната тежест. На по-голяма част от моделите, особено на тези, които са със странично окачване, тежестта също е поставена отстрани по дължина. Това е предимство от гледна точка на застопоряване на дъното, но е минус откъм дистанция и точност на замятането. Някои фирми правят модели, чиято допълнителна тежест е концентрирана в долния край. Подобен фидер лети точно към набелязаното място, а и дистанцията е по-добра. Избягвайте ползването на тежки фидери на места, където знаете, че дъното е меко, със солиден пласт тиня. Такива участъци се образуват там, където реки се вливат в язовир или в по-голяма река, на завой на река, от страната срещу тази, където "бие” течението и т.н.
По-специфично се действа, когато ловим на река. Предвид това, че повечето хранилки са с някаква цилиндрична форма, използването им на течение е проблемно. Има няколко решения - да се търси по-тихо място на реката в комбинация с по-тежките модели хранилки. Друг вариант са експериментите с хранилки, чиято тежест е сменяема. При избора на хранилка заложете на модели, чието "окачване" не е в центъра, а отстрани /предполага по-трудно търкаляне по дъното/ и има възможност да се монтира на линията посредством вирбел /за да се намали и усукването на самата линия/.
За финал, но не последно място по значение – стиковайте внимателно цялата риболовна линия. Върхът на фидера и основното влакно трябва да бъдат съобразени със самия фидер – като тип, размери и тегло. А линията като цяло – със условията, при които сте поставени.
Милен Сакакушев
26.05.2006 г.


© Fishing Mania 1999 - 2014